Община Берковица

Общината е разположена в южната част на област Монтана. С площта си от 463,705 km2 заема 2-ро място сред 11-те общините на областта, което съставлява 12,91% от територията на областта.

Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

В южната и западната половина на общината се заемат северните склонове две планини, части от Западна Стара планина. На запад до границата с община Георги Дамяново, на север до долината на река Огоста, на изток до долината на река Бързия и прохода Петрохан и на юг до границата със Софийска област се простират северните склонове на Берковска планина. От билото на планината на север до долината на река Огоста се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат реките Бързия и Златица и техните многобройни малки притоци и дерета. Тук на границата с община Годеч се издига първенецът на планината и на общината връх Ком (2016 m).

На изток от долината на река Бързия и прохода Петрохан в пределите на общината попадат западните части на планината Козница с нейният първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Вършец.

В северните подножия на двете планини на около 350 – 400 m н.в. е разположена Берковската котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Нейният наклон е от юг на север и се пресича от река Бързия. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район северно от котловината и източно от долината на река Бързия известен под името Замфировска хълмиста област.

Берковица е древен град – на исторически карти от VII-IX век е отбелязан като старо селище и вътрешен град на Българската държава. По време на турското владичество е важем административен център.

Първите сведения за историята на града датират от първото хилядолетие пр.н.е. По това време берковският край е обитаван от тракийското племе мизи, а в средата на хилядолетието тук отсядат сродните трибали. В стратегическите височини около града траките изградили крепости. Те отглеждали пшеница и овце, обработвали желязо и добивали злато в поречията на реките Златица и Врещица. През 29 г. пр.н.е. управителят на Македония – Марк Лициний Крас разбива бастарните и завладява земите до р.Дунав, в чийто предели са нашите земи. Създадена е провинция Мизия, която през 86 г. от н.е. е разделена на Горна и Долна Мизия с граница река Цибрица. Римляните романизирали местното тракийско население и способствали за развитието на икономиката и културата.

Берковският край преживява съдбата на Първата българска държава, на Византийското владичество, на Второто българско царство и падането му под османско владичество.

През османското владичество Берковица е седалище на каза (околия), нахия и вилает. Първото споменаване на Берковица в османски документи се датира към 1445/1446 г. Регионът не остава настрана от въстанието на Константин и Фружин (1408 – 1413 г.), от Чипровското въстание (1688 г.) .

Десетилетието преди Освобождението 1867 – 1877 година се характеризира основно с културно развитие на града. На 13 октомври 1870 г. се открива девическо училище, построено е двукатното класно училище „Отец Паисий“ и катедралният храм „Св. Николай Чудотворец“ – 1871 г. Тогава е основано читалище „Бъдащност“ (11 май 1872 г.). През 1874 г. се създава ученическо дружество. Това е периодът, когато берковчанинът Александър Дамянов (архимандрит Антим) изгражда Клисурския манастир.

Подготовката на Априлското въстание обхваща и Берковица, но при избухването на въстанието Северозападна България остава пасивна. Въпреки това на 31 май 1876 г. революционният комитет и др. сподвижници в Берковица – общо 24 души, са арестувани за участието им в подготовката на въстанието и 8 души, начело с хаджи Петър Хаджиилиев, са съдени и изпратени във Видинската крепост.

Освобождението на Берковица от османска власт започва на 3 ноември и трае до 4 декември 1877 г. Цял месец руските войски организират разузнавания и водят сражения с турците, докато най-после последните опразват града.

След Освобождението градът остава околийски административен център, но се развива сравнително бавно. Берковица постепенно загубва своето стопанско значение. От околията се откъсват много селища. Редица занаяти замират.

През Втората световна война мнозина участват във въоръжената съпротива.

Истински растеж на града в икономическо и културно отношение се извърши през втората половина на ХХ век, когато са построени много заводи. Градът бе благоустроен. Изграждат се нови училища, читалище, музей, художествена галерия, минерална баня, стадион, спортни площадки, почивни станции и туристически хижи.

Общината има 20 населени места с общо население 18 803 жители (към 01.02.2011).

Етнически групи от общо 18287 самоопределили се (към 2011 година):

българи: 15065

турци: 12

цигани: 3059

други: 76

неопределени: 75

Местоположението му, природните и климатичните дадености оформят Берковица като летовище още в началото на миналия век. От 1974г. градът е национален курорт, притегателен най-вече зариди умерения климат с мека, слънчева зима и прохладно лято, заради свежия планински въздух и бистра балканска вода, задари лековитите минерални извори в околностите.

Преоткрийте Берковица – привлекателно място за туризъм и отмора, спорт и развлечение.